Защото аз не искам да си тъжен
в мълчанието си
разливам слънце,
в безименния бродник на дъгата
(до кълновете ни - отронен цвят)
където седем огнени
изгряват
за да смълчат
иконите в душата ни.
И пръстите ти
потопени в нея
да оживят у нас сълза начало.
Като дихание, и светлораждане.
Като да пипнеш
коминочистач във бяло е...
когато аз не искам
да си тъжен.