автор: Donsky

Не че нещо... просто минавах отсам,
пък и знам, че и ти си понякога тука.
Не че нещо ми липсва, не че чувствам се сам,
просто гони ме някаква скука.

Що не седна, така и така съм дошъл.
- Маце, донеси едно чайче!
Кво ми става, що ли чувствам се зъл?
Нещо, гони ме нервата, май че.

Как пък седнах, то духа от тази врата.
Не, че има значение кой влиза,
Я, не е ли това твойта коса!
Уф!... Обърнах си чая на ризата.

Да, мерси за салфетката... А!... Ти! Откъде?
Ама, да де,..., то няма проблеми.
Да, случайно наминах... А ти, накъде?
А! Разбирам... е имаме време.

Да, бе! Имаме... дръжки! Разбрах... и простих
Е, в живота това си се случва.
Ще опиша колко много ми липсваш в стих.
Ще го пусна в ХуЛите утре.