Ангел в розово сияние
гали нежно пак земята ни.
Нова пролет с обаяние
дъх смарагдов запремята ли
лумват вишневи пожари пак-
светъл порив във очите ми.
Ин и Ян ще нарисуват знак,
фини стъпки в танц свещен, те ми
дар даруват самодивски плам,
вдишван извор от есенцията
жива, блясък на дъга във храм.
Грам от слънце възкресяват там.
С кротост блага бял женшен бере
пролет млада в дън душата скрит.
Синя птица за любов зове,
орлов полет, на Икар Зенит.