автор: marcusjunius

Ние прекрачваме живота като една планина, сякаш е просто небе
пълно с пясъци и вода, сред нивите на блатото.
Там срещаме коня на умората
предателството на костенурката
Голяма като едното нищо И безчувствена
като мъхест хълм.
(Аз после гледах и един друг филм.)
Всеки се оправдава с омаломощението си Или
с голямата си любов, за да седи На едно място.
Орбитални мисли в тази кратуна, нарисувана с червило,
закачена на оградата за чуждия празник
на чуждите Вси Светии.
А те кои са.
Телевизорът тихо бръмчи в ъгъла
като муха в главата на стаята,
само навън е следобедно време
сякаш е нощем в тропиците.
Сезони и денонощия се объркват, съешават се
Дни с лета
и нощи с есени,
раждат се някакви цикли
които нямат право на съществуване
за които няма дамски превръзки И от които
не се получава ПМС А жесток махмурлук.

Призовавам вещиците на плювалниците и писоарите
да намерят и да изкормят всички малоумни режисьори на лошо кино,
всички производители на кисело вино,
всички Съдии, които издават присъди от дървените си пиедестали,
докато седят върху Ташаците си, скрити под черните роби
като кухи орехи
и да им изпият соса.

С други думи, раждайте деца.
Ах, мръсници такива.
Усмихвам ви се доброжелателно.