автор: thebigplucky

И понеже чувствата са кът.
И понеже думите са безпътни -
преравяме до дъно и за най-смътните кълнове.
Потъваме в небивалиците на безсъниците си
и се търсим, търсим, търсим...
Есента преобърна посоките на света;
напред е тъмно, за назад – късно е.
И ни разпъва на живота бързея;
пред необратимостта на времето потръпва тленната плът,
ненаживяла се и нещо все недовършила.
Душата в шепот стаява дъх,
а волята – на воля стиска зъби.
И разбираме колко е красиво всичко. И колко е смъртно.
Колко безсмислено е било и скитането, и бързането.
И че не всичко е пръст,
и че не всичко в пръст се превръща.
И не само истината в думите надживява бъдещето,
но и чувствата зад тях -
дори и когато някой се е лъгал...