автор: arhiloh

Пред мен е мрак, зад мен е мрак
и всичко е илюзия,
водата рие своя бряг,
затворени са шлюзите.

Нещата се променят пак,
за да останат същите,
ни дяволски, ни божи знак -
вони отровно мършата.

Сърцата - тлъсти топки лой,
душите - тъмни бурета,
мъртвило и зловещ покой -
очакване на бурята.

О, колко, колко пъти тя
издъно преобръщаше
представите ни за света,
а после - пак бе същото.

И затова не вярвам аз
в магията пречистваща,
на дивия, помитащ бяс,
в рождения след убийствата.

Ще дойде, както досега,
ще свърши, както винаги
и под обляна с кръв дъга
ще влезе ново минало.

Небе - безкраен черен плащ,
в далечината - тътени,
гърди - без капчица кураж,
зарит в отломки - пътя ни.

И в приближаващия вой,
след бягството на музите,
страхливец или пък герой -
ти всъщност си илюзия.