Понякога се чувствам като многоточие -
завършено, но не съвсем...
То брани ме от хорското безочие,
защото скрива всичко вътре в мен...
И всеки вижда туй, което иска -
като във крив и огледален свят,
и всеки ми придава изказ,
какъвто би желал да види сам...
И в повечето случаи аз съм доволна -
тъй нищо няма да ме застраши -
фрагмент, едничка струна,
която съм решила да звучи...