автор: _katerina_

Замъкът Алкасар бе построен от династията Алмохидите.
Вътрешния двор " на девиците" бе украсен с градини и голям правоъгълен басейн, покрит с мрамор, а в центъра имаше красив фонтан. Легендите разказваха, че маврите получавали от християнския владетел на Иберия по сто девици като годишен данък и от там идва името на двора. Навсякъде имаше цъфнали портокалови дръвчета, жасмин и сини акации. Покорно стояха на постовете си царедворците, стройни като кипариси и изящни в своите бели ливреи.
Елена и Силвен се разхождаха в градината, когато към тях се приближи Капитан Калдерон.
- Дами- той се поклони галантно.
- "...Когато осъзнавам своето тегло
и през какви места ме е превело- зная,
намирам, заблуден, че съм могъл накрая
да се натъкна и на по- голямо зло .

Ала река ли да забравя моя път
не зная толкоз зло- отгде ме е слетяло,
аз свършвам и усещам как със мойто тяло
тревогите и грижите ми ще умрат.."

Графиня дел Маресме въодушевено рецитираше стихове и жестикулираше. Елена направи знак на една от икономките да отведе Силвен.
- Заведете я в спалнята й. Нека да се опита да поспи малко, да си почине.
Графиня де ла Барка и Давид останаха сами и седнаха на една пейка до басейна.
- Какво става тук? Какво се е случило, разтревожен съм скъпа Графиньо?
- Мисля, че моята скъпа приятелка Силвен се опита да ме отрови, но по случайност отровата изпи самата тя. Докторът й направи промивка, след което се оправи. Но явно е разбрала какво се е случило и толкова се е уплашила, че изгуби разсъдъка си. По цял ден гледа уплашено и рецитира сонетите на Гарсиласо де ла Вега. Елеонор ще я придружи по пътя до дома й. Хенри Осми започва процес за анулиране на брака му с Катерина Арагонска, бил влюбен в Ан Болейн. Кралят сега има други грижи, а аз се прибирам в Аламбра.
- Скъпа моя любима, толкова съм щастлив, че си жива и здрава! Но съм тук , за да ти кажа нещо важно. Не зная дали си чувала за Франсиско Писаро. Той направи една експедиция до Новите земи- до Перу. Скоро ще отплава на втора експедиция, подготвя три кораба. Помоли ме да бъда капитан на единия от тях.
- Нужно ли е да заминаваш толкова далеч? Да, чувала съм, че Писаро търси Златния град на инките. Там имало градина от злато, дърветата от злато, кацналите птици по тях, златни агнета и дори златни стражи. Приказки, кой вярва в това ?
Когато си наблизо се чувствам спокойна и закриляна, твоята любов ме пази.
Елена хвана ръката на капитана и я сложи на бузата си, а той погали с другата си ръка устните й.
- Когато се върна ще се оженим и няма никога да се разделяме.
Целуна двете й ръце и продължаваше да ги държи.
- И аз ще рецитирам Гарсиласо де ла Вега- каза Давид и започна-
- " ...На роза и на крин цвета догдето
лицето Ви невинно притежава
и погледът Ви огнен укротява
и пали едновременно сърцето.

Догдето вятърът разрошва, рие
косата в златни кичури прибрана
и я стремглаво гони разпиляна
по правата красива бяла шия ..."

Елена сложи пръст на устните му да замълчи и продължи-
- " Аз се родих да Ви обичам и се радвам
по мярката на своята душа Ви аз скроих
и според кройката за обич Ви разбирам..."

Двамата долепиха бавно и нежно устни и потънаха в страстни целувки.
- Тази сладка прасковена омая ще ми липсва. Но още има време докато отпътувам,Слънце мое- Капитан Калдерон се усмихна и погали русите къдрици, немирно разпиляни по врата и раменете на графинята.