автор: Nostalgia_

"За мен чаша Мерло, благодаря!"
Нетърпеливо стрелвам асансьора
и с нервен жест оправям си грима
под погледа сърдит на сервитьора.
Загръщам се със шала. Застудя...
Март месец, а навън е като зима.
И времето е като Любовта -
Каква е тя ли? Ах... Непредвидима!
Замислям се... „Май изтървал е влака”
Как закъснява... Пия втора чаша...
Ще го дочакам! Цял живот го чаках
та днес от студ и сняг ли да се плаша?!
Какво да сторя щом ме доближи?
Дали езикът няма да си глътна
щом срещна хубавите му очи?
Дано от притеснение не млъкна!
„Още чаша Мерло, благодаря!”
Часовникът му може би е спрял...
Оглеждам се. Останах сам-сама,
a сервитьора гледа ме със жал.
И в миг в душата плисва леден страх
и Истината блъска ме в лицето...
Дотука всичко бе в очите прах
и сякаш гръм удари ме в сърцето!
Вратата мълчаливо ме поглежда...
Догаря върху масата свещта...
Топи се и последната Надежда...
Излизам...
И се сливам със Нощта.

Nostalgia

П.П. – Посветено на датата 27 март.