автор: _katerina_

Парят очите ти- два въглена живи,
пепел угаснала е в мойто сърце.
Устни жадувани- две рози бодливи ,
сеят в душата ми любовно зрънце.
Вени пулсират и топят се въжетата,
ледено вързали във примка копнеж.
Жаждата силна е, души ме проклетата,
в ляво се стоплих, май започва цъфтеж.
Пролет отново в мен разцъфна уханна,
нежен Зефир тъй трепетликово гали,
обич дари ми -като небесна Манна,
огън Божествен в нас вълшебство направи.