автор: Nostalgia_

... "Прости, сестрице, тази нощ не спазих
онези думи, дето ти ги дадох...
Прости ми, братко, в тъмното нагазих.
И двама ви, и себе си предадох.
До глупост влюбена съм! Полудявам!
И тази лудост води ме към Ада.
Не мога да се боря, ни надявам...
По дяволите всичко! Аз съм слаба!
Как днес да ви погледна във очите?
Със тази слабост хич не се гордея!
Шест дни се боря. В седмия политам
към бездната, наречена Неделя.
И тази Нощ бе толкова самотна,
а спомените лепкаво-нахални,
усмихвах се на сцената „Живот”,
на думите повтарящо банални...
Едно и също „Здрасти, мила, как си?”
„Благодаря, добре съм, ами ти?”...
Тук дните са актьори с бални маски,
а нощите са клоуни без грим.
Върви, сестрице! И не ме залъгвай,
че с вино самотата ще убия.
Не ме прегръщай, братко. Тръгвай, тръгвай!
В такива нощи искам да се скрия!
И никой да не пита, да не търси,
докато тази, Другата е в мен...
От мъката сама ще се отърся.
Или пък ще изчезна някой ден.
Но не сега! Все още има смисъл,
заради който трябва да остана.
Ей тъй - Тя вечер стихове ще пише,
денем ще се усмихвам от екрана.
И някой ден, когато си отида
ви моля вас, които само знаете...
Не за цветя, или за панахида,
а просто... тези стихове му дайте!"...

Nostalgia

П.П На А. и М., с благодарност за разбирането и подкрепата.