автор: Orfei

на Яна

Риданието на реки се стича
по улиците тази сутрин.
И те разбраха, когато стъпките ти спряха...
И не, че е дошъл на пътя края...
Врата към друга стая!
Коридорчето към рая...

Но космическият хлад обхвана
бездната на мисълта,
че тук те няма...
А влагата прелива дупките в сърцата
и сбира се в океана на тъгата,
в който и сладкото нагарча,
докато молитвата към теб – прости ни –
промие в дъното души ни...

Всеки ден в тъмна нощ заспива
и пак в нея се пробужда.
Когато усмивките заплачат,
сълза на сълза не е чужда !
А преражда се по – чиста
в сълза усмивка...

И колко малко се оказа всичко ! -
когато камбанен звън времето спря,
защото нещо от нас отдели се
и разпери крила...
...там, където стъпките ти спряха
и където ти полетя...Ангелче!