автор: roza1

Пресипнаха виелици и хали.
Гласът им се снижи до шепот
от онзи дето тихо гали,
но пролетен
не чакащ есен.

И огънят постихна
не бумти
усмирен мърмори,
но не пари..
Остана жар и страст
във две очи
и в чаши шумно вино
с песни отлежали.

Пролетта подрежда петолиния.
Черно бели ноти се връщат..
Те знаят мелодия -
гласове ще сплетат
в тържествена
кънтяща оратория.

Ани Николова