автор: Rodenavlotos

Всички пътища, казват, че водели в Рим,
моят път, неизвестно защо - на обратно.
Може би затова, че светът търси минало,
всяко минало - Милята Златна.

Аз, обаче, не следвам утъпкани пътища -
всеки Виа е път – път за някъде,
и вървя напосоки, когато се връщам,
остарялата дреха съблякла.

Моят път на обратно е ново начало
и съм крачка напред пред Съдбата.
Всеки извор край пътя - едно огледало,
във което оглеждам душата си.

Всяка крива пътека - една неизвестност,
изиграна на руска рулетка -
който иска да стигне до връх, не е лесно
и върхът не е място за гледка.

Всеки връх е забит като гвоздей в сърцето,
на ония, които го гледат.
Той прилича на кръст, прикован към небето
и не можеш обратно да слезеш

по утъпкани вече от други пътеки –
от върха можеш само да падаш.
Ти избираш Смъртта си - дали да е лека,
или дълго след нея да страдаш.

Но на кръста окачват онези, които
хвърлят в миза на маса Живота
и единствено гол и Иисус се излиза
в тази страшна, но славна Голгота.

Всеки иска да бъде Христос, но не може –
няма време за няколко опита.
И е риск този кратък живот да заложиш -
в два-три дъха вратата се хлопва.

Затова всички пътища водят до Рим.
И пристигат. А моят- до никъде.
Може би затова, че и днес пилигримите
следват Млечния път под звездите.