автор: Albatros

Тъй както гълъбът писука
във лапите на котарака
и за смъртта е само скука
новородените да чака,

тъй както капката изтича
и я сподиря нова капка,
тъй подир сянката ми птича
синът ми ще помаха с шапка.

И аз – щастлив – ще си отида –
несретник след "висящ" обяд,
че този свят е какавида
на следващ, по-човечен свят.