автор: Katerina*

Мечтай ме още малко...

Ноемврийска вечер
покрива думите ти с дрезгав мрак.
Разнищва студ душата ми вечерна-
не ме прегръщай, просто ме мечтай...

Аз ще сънувам сини минзухари
и невъзможни залези в далечни планини.
И няма никога да се разплача.
/освен може би точно сега/.

И ще си спомня- любовта е болка.
И е белег от рана. И е тъмна дълбока река.
Ще си спомня акорд от китара.
И гальовна вечерна вълна.

***

Но мълча и се взирам във мрака.
И не искам да слушам дори.
Колко много любов разпиляна!
Ноемврийското вино горчи...