От теб съм наследила непокорството
да правя винаги каквото искам.
Съветите не слушам и упорството
ме кара да греша, наистина.
Но мисля, че човек самичък трябва
от всичко да опита в тоя свят.-
Сам да се сблъска със земята твърда
и да лети до облаците щом е млад.
Аз знам, че после грешките се плащат-
често без ресто, даже със бакшиш.
Недей ми казва, че наивно схващам.
Със обич трябва ти да ми платиш!
Дори за туй, че тъй съм непокорна
и, че на теб приличам във това.
И затова, че върша всичко самоволно,
а побелява твоята коса.
Не съм ти казвала, но те обичам.
Виж, правя ти признание...
Знам, че не вярваш в тия, дето коленичат.
Татко! Повярвай в моето мълчание!