автор: Nostalgia_

Познавам я... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд...
Животът и е кораб наводнен.
Навремето бе влюбена във мъж.
Сега е облак – тъмен и студен.
Познавам я... Щом слуша тъжни песни
прелива Самотата от очите и.
Да плуваш без да можеш не е лесно,
особено щом мъртви са мечтите ти.
Но има дни в които, между капките,
една мечта се плъзва във зениците...
Тогава Тя усмихва се за кратко
на слънцето, на пролетта, на птиците,
които са отдавна отлетели
от тъжната и, и голяма къща.
И пак се нижат дните... Все Недели.
И споменът дъжда в очите връща...
Познавам я... Но името на глас
да изрека ужасно се страхувам,
защото Тя... това съм всъщност... аз!
И все вали... И все по трудно плувам...

Nostalgia