автор: apostola

По пътищата на живота
вървя със погледа напред.
Изкачвам своята Голгота
и нося кръста си отпред.

Във дните радостни и тъжни
разпъвам мислите на длан.
И в пътищата си окръжни
въртя се с план или без план.

И тъй пътека до пътека
след себе си оставям път.
Подпирам се, но не на щека,
а сам на божия си прът.

И в стъпка,в крачка-все нататък,
стопявам часове и дни.
Изграждам моста за оттатък,
където няма съдбини.

И с кръста моста ще премина
и там ще бъде моят дом.
Ще чакам пак да сме двамина
на чашка топъл райски ром.