автор: KMiddleforest

Метнал раница и захапал цигара,
(огън да я гори),
те очаквам пред твоята работа
долу,
на "Жолио Кюри".

Чакам те и с охраната си говорим
накъде е тръгнал светът,
макар че той, накъдето да ходи,
все така
си е пътник без път.

А аз още не мога да дойда на себе си
от предишната наша вълшебна нощ
и съшивам с бели конци кроежите
да изглеждам
мъжествено лош.

И докато псуваме яростно със охраната,
сякаш размахваме щитове,
сякаш мятаме копия от бамбук,
подозирам че и той си представя нечие рамо...
И зад цялата войнственост сме две бали памук.