автор: Nostalgia_

Помниш ли?...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже... Как само болят...
И как бавно и тъжно минават...
Още гледам Луната преди да заспя
и тежат всички тайни в гърдитe.
И на листа бял пак всичко ще споделя.
После ще го заключа. В очите.
Помниш ли?...
Колко много откраднати мигове...
Колко хиляди други пропуснати.
Колко истини, вплетени тъжно във стихове,
колко много лъжи върху устните...
И мечти, разпилени по морския вятър,
и целувки, и страст ненаситна...
Недоверие... Ревност... Сбогуване... Театър...
Всеки в своята бездна политна!
Помниш ли?...
Аз те помня! И всяка неделя
ти възкръсваш под моята ръка...
Може би някой ден верен път ще намеря.
Дотогава... потъвам в Нощта.
Ще разпръсна тъгата по вятъра тих,
ще отмине денят мълчаливо.
Любовта ще заключа в поредния стих.
Утре ден е за роли. Щастливи.

Nostalgia