автор: Nostalgia_

Подписвам се със името Носталгия.
И само Ти ще разбереш коя съм.
Познаеш ли ме... просто ще избягам
от теб, от себе си, и... любовта си!
От всички тези чувства забранени
най-силна Болката у мен остана.
Сърцето и Душата уморени
днес имат спешна нужда от промяна.
И време е да сложа послеписа:
Историята тъжна свършва тук!
Оставям миналото върху листа
и тръгвам срещу слънцето напук.
Напук на теб, на мен, и... любовта ми!
Да върна всичко днес е твърде късно.
Останаха ми кървавите рани,
но мисля, че е време да... възкръсна!
Не бях навярно твоята Дулсинея,
не беше явно моят Дон Кихот...
Споделяй дните с нея, или с нея...
Аз ще се обучавам на... живот.
Сълзите си в усмивка ще превърна
(онази истинската, и щастливата).
От бездната по-силна ще се върна,
за друг ще бъда вече „най-красивата”.
... Надеждата удавника спасява.
И моля се... Дано да се намеря!
Единствено едно ме притеснява...
Че утре е... че утре е... Неделя!

Nostalgia