автор: margi

Някъде в далечни времена
влюбена в своя братовчед
в неговия замък аз живях
обичта таях в сърцето си.
В лунна нощ благословенна
сляхме се в едно
и заченахме детето си
за добро и зло.
Друга бе избрал обаче
в вечност да й се врече
сватбата подготвяше се вече
аз не знаех кой, какво, къде.
Беше вечер, някъде наблизо
чуваше се воя на койот
той предложи ми пари навместо обич
и умря за мен в тоз живот.
Тръгнах без да знам къде
бродех дни по пътища незнайни
срещаха ме хора, зверове
пазеха ме девите омайни.
Пратил бе потеря подир мен
да ме търси, да ме върне
но земята , майчица добра
в пазвата си ме прегърна.
Някъде през май по ранна доба
малка фея се роди
бе прозрачна, като статуетка
Бог с нея ме благослови.
Трудното едва започна
бях бездомна и сама
трябваше за хляба да се боря
и за мойта дъщеря.
Друго не можах да видя
там във вечността,
но сега премахвам отпечатъка
и намирам сили да простя.