автор: traveling_musician

Сами сме, след цялото наше старание
на тавана да скрием старите куфари.
Не щем и да знаем защо сме останали
на тъмно, в очите със слънчеви утрини.

Съседната стая е със детски нозе,
но вече не търси безкрая перваза ѝ.
Не играе, не тропа, шоколад не яде...
Безкраят е паднал във празната ваза.

Нямаш работа там - легло да оправиш,
с приспивни напеви мечта да целунеш...
И още се чудиш какво да направиш
с нежността, която пресъхва по устните.

А има какво... Нали помнят клавишите
безпределния път с обувките прашни -
асфалт от надежди, наивна възвишеност,
шампанско във две пластмасови чашки...

В замяна, децата ще идват през лятото.
Но вместо ръце, в самотата изгубени,
ще ги прегръщат на прага с крилата си
двамина, оглупели от музика влюбени.