автор: mariposasenelalma

Ти виждал ли си как понякога,
преди смъртта,
човек изглежда някак странно жизнен...
Очите как със тресав блясък
се взират в късче синева.
Ръцете,миг назад отпуснати безсилно,
как се изпълват с топлина.
Кръвта как в бяг по вените се втурва
и руменец покрива бледността.
И на човека му се струва,
че едва започва да живее,
а всъщност свършва...

Не гледай, че очите ми се смеят.
Недей се радва,че целувките
от обич парят.
Не вярвай в галещата исреност
на моята уста!

И с любовта, преди смъртта,
понякога се случва същото...