автор: _katerina_

Балната зала на замъка Алкасар беше обляна от безброй светлини от множеството полилеи.
Минаваше полунощ, а танците тъкмо бяха започнали.
Графиня де ла Барка, Баронеса дел Маресме и Графиня де Аларкон отпиваха от омайните андалуски вина в единия край на залата и споделяха впечатления от сватбата на техни Височества.
- Замъка е като омагьосана приказка. Чували ли сте историята за Баните на Доня Мария де Падиля? - подхвърли Силвен.
- Любовницата на Педро Първи Кастилски?! - попита Елеонор. - След като се влюбил в Мария, Педро убил мъжа й. Не разбирам защо е трябвало да се полива с горещо олио?!
- Да наистина. Защо си е причинила такава болка и обезобразяване? Жестоко е.
- Аз днес се разходих из градините на двореца, великолепни са- разказваше Елена.
- Има много палми и портокалови дръвчета, изящни каменни фонтани. Има Градина на Меркурий, Градина на Принца. В центъра на Градината на Троя фонтанът има формата на чаша, невероятно изящество.
В това време кралят се приближи и покани Графиня де ла Барка на танц.
Музикантите свиреха брилянтно , мелодията галеше въздуха и сетивата. Танцуващите двойки плуваха по мраморния под.
- Ще построя още един дворец до Аламбра , за да се радвам на красотата Ви всеки ден, скъпа Елена- прошепна Карл Пети.
- Кралете не искат ли други неща Ваше Величество? -закачливо се усмихна Графинята. - Чувала съм, че Франсоа Първи възложил на Леонардо да Винчи да изработи механичен лъв, който да се движи и от гърдите му да излизат лилии.
- Покойният Леонардо не можа да изпълни поръчката. Но пък му подарил някаква картина " Мона Лиза" , от която Франсоа толкова бил възхитен, че заповядал да я поставят в банята му- и двамата се разсмяха.
- Тогава по-добре си поръчайте нови картини при Тициан- усмихна се Елена и се завъртя във вихъра на танца.
Баронеса Силвен държеше чашата на Елена, обърна се с гръб към залата и изсипа нещо във виното. Елеонор танцуваше с Фердинанд Първи, брата на Карл. Съпругата му Анна Ягелонина явно не обичаше много танците, само строго наблюдаваше отстрани празнуващите. Сватбата на техни Височества бе събитието на годината, а и нали Карл отстъпи на брат си властта над Австрия- политиката е на първо място.
Елена все още трепереше, когато поиска чашата си от Силвен, да отпие глътка за успокоение. Близостта на Краля я караше да се тресе от вълнение. Тя не го обичаше, но се ласкаеше от вниманието му и се надяваше да стане негова любимка.
- Елена, прилоша ми - докато изрече това, Баронеса дел Маресме се свлече на земята.
Графинята и гостите, които бяха наблизо се наведоха над нея.
- Силвен, скъпа Силвен, какво има? - пошляпваше я по бузите Елена и й даде да отпие от виното.
- Донесете бързо вода!
Един лакей подаде кана вода, намокриха й лицето, отвори очи, но като видя почти празната чаша в ръцете на Елена погледна изплашено. Закашля се, искаше да каже нещо, но като че ли езикът й не можеше да помръдне.
Занесоха я в нейната спалня и изпратиха да повикат придворния лекар. Тя не помръдваше, гледаше обезумяла от уплаха. Елена и Елеонор стояха от двете й страни и сменяха мокри кърпи на челото й. Говореха й, но тя не помръдваше и не издаваше звук, кашляше, задушаваше се и почти спираше дишането й, когато дойде докторът.
Дамите излязоха от стаята. След известно време лекарят излезе и се запъти към тях.
- Направих й промивка. Погълнала е отрова, която парализира мускулите. Сега трябва да си почива. Ще се оправи. Само имам едно притеснение- много е уплашена, възможно е да изгуби разсъдъка си.
Елена изпусна кърпата, която държеше. Та тя й даде да пие вино, от чашата, която бе оставила на самата Силвен. Не, не искаше дори да си го помисли. Нима една от най- добрите й приятелки е искала да я отрови.
Графиня де ла Барка седна отпуснато в едно от креслата и не можеше да повярва на случващото се. Дали Баронеса дел Маресме не е влюбена в Капитан Калдерон? Не е възможно, сигурно си въобразява...