автор: atom

Стабилни сме. А рехавият Вятър
почти неотменимо ни размества
и личната устойчивост размята,
разбивайки я в групови протести.

А в слепия си бяс да оцелеем
натрупваме количество и тежест,
но нашата мащабна форма все е
разхлабена и вятърът я реже.

Обрат е наложителен, но остър -
един съвсем различен вид Размери,
различни по посока, в друга плоскост.
Но няма сред тълпа да ги намерим,

а в собствените вътрешни пространства,
където тишината възпрепятства
човешкото отколешно пиянство
от жаждата за власт и за богатства.

И нека да снишим значимостта си,
на себе си да гледаме отгоре -
безкрайно малко камъче сред пясъка
на цялата житейска територия.

Така се виждат всичките ни връзки,
зависимости, грешки и химери.
И вятър песъчниките разпръсква,
да могат, все пак, рано или късно
различните Размери да намерят.