Приюти ме в твоята прегръдка,
като птиче под крилото да се сгуша.
Да прогоня самотата- злобна хрътка,
флейтата любовна сърцето да послуша.
Сълзите горчиви в перли превърни,
гърдите обич да запали слънценосна.
Радостта да напия от стомни- твоите очи,
душите векове да се докосват.
Самодивско биле ще ти бъда,
Звънлива арфа в твоите ръце.
Любовта не е тежка присъда,
Божествен дар е за човешкото сърце!