автор: persian

След петстотин години робство
възкръстна пак един народ,
жадуващ за щастлив живот,
изпълнен с гордост и достойнство!

И той за тридесет години
държавата си изгради,
с труда си дружен подреди
цъфтящи ниви и градини!

Но труден бе за него пътя,
защото някъде навън
живееха в кошмарен сън
останалите в робство братя!

За тях бе мисълта му братска,
за тях напъна мишци той
и хвърли се в неравен бой
за да сломи властта тиранска!

И устремът му безпределен
геройства славни съгради,
но не можа да победи
съюзнишкия нрав неверен!

Дойде фаталната година-
тринадесетата поред!
Тя устрема му спря напред
и с вярата му го размина!

И пак коварната съдба
на труден избор го обрече,
към катастрофи го повлече
и в изтребителна борба!

Наложиха му чужди сили
жесток диктат,окови нови,
та паметта му да забрави
дедите му що са творили!


Опита се да се изправи,
но падна под ботуш червен
и дълго беше усмирен,
привързан със вериги здрави!

Започнаха да го разделят,
историята му смениха-
вековни ценности убиха,-
безпаметен да го направят!

Откъснаха го от земята,
която даваше му сила,
която беше му закрила
и майчица за него свята!

И той забрави всичко ценно,
оставено му от дедите,
посланията на светците-
да пази името си древно!

Но въпреки това изплува,
от този мрак,от тази бездна,-
за светло бъдеще прогледна,
обхванат от надежда нова!

Към новите лъжеводачи
той беше твърде доверчив,-
към идеала им фалшив,
та прехода му се затлачи!

И той реши, че иска вече
съдбата своя да поеме,-
верните решения да вземе,
за да отиде надалече!

И с този век злощастен да приключи
за да навлезе в нов век, по-щастлив,
където силен,мъдър,прозорлив
Божествена подкрепа да получи!


05.03.2013 г.