Знаете ли как се хваща влак?
Примамваш го в тунела като в дупка.
А после го натискаш силно с крак,
от тежестта ти докато изхрупка...
Ще иска да те хапе, ще пищи.
Под теб като змия ще се извива.
И над главата му, надвесен, виждаш ти:
без дъх останал е локомотива.
Той мята се обезумял напред,
вагоните отчаяно се лашкат...
Усетил в този миг, че ще умре,
без страх откъсва своята опашка.
Все още гледа с пламнали очи.
Но няма друга светлина в тунела.
На него му е все едно, за чий
дошла е вече сляпата неделя...
Измъкваш после този влак проклет,
изкъртваш и продаваш всички релси.
И по разписанието - точно в пет,
запалваш насмолените траверси.
А тя звъни ти точно в пет и пет:
"Да знаеш, мили, откога те чакам!
Нали при тебе всичко е наред?"
"Наред е всичко, мила! Хванах влака..."