автор: blagova

Пролет е. Време за чистене.
И у дома... И в душата.
Стари ненужни неистини.
Чувства с отминала дата.

Спомен - крайъгълен камък,
дълго убивал в сърцето.
Въглен - отдавна без пламък.
Случка - без знак в битието.

Трупани в бледите делници
навици, сякаш са вещи.
Страсти - отдавна безделници,
сметища стелят зловещи.

Дълго в душата прехвърлям.
Ровя... В клошар се превръщам.
Как и кое да изхвърля,
тясно е в крехката къща.

Мумии - кухи неистини,
впили до смърт пипалата...
Пролет е - време за чистене.
Как ли се чисти душата?!