автор: LeoBedrosian

Намълчани камъни
и едно цвете,
до него куп рози,
карамфили,
гербери (пардон!)
и връзчица кокичета
мълчат виновно
че не успяха да го разберат
да го последват
да го спрат
за живот
ех младост, а толкова много отговорности...
и вини, чужди,
но вини!

Някой трябва да ги изкупи,
да ги спаси
от безразличието
от суетата
от делника
от тях самите
от другите
Ада, или небето
кой знае?

И той ги избави
той избави
себе си,
приятелите
бездушните
многодушните
удушниците
заглуши виковете им
и запуши устите им,
изстрада страданията им
отмени присъдите им.
и ги спаси.

Месията, останал неразбран
недооценен
недолюбен приживе
и омълчан Pro vita.

Сега вдигнете
му паметник,
опейте го
осмислете го.
Не го героизирайте
той не го искаше,
а го разберете
и го последвайте!

Поклон!