автор: severianin

По капиляри,
по артерии,
по вени,
реката на кръвта тече могъща –
от тоя миг, когато сме родени,
до оня, който в нищото ни връща.
Кръвта е също Стикс, зловещ и мрачен,
но може да е Рубикон – и Лета;
тя може да ликува и да плаче,
тя може просто да взриви сърцето.

Понякога кръвта гори и свети,
понякога боли кръвта у мене...
Живеем в триизмерен свят, където
кръвта ни е четвърто измерение.

Тя може да помилва и да съди,
тя може да сродява и разделя,
тя може петият сезон да бъде
и осми ден в човешката неделя.

Тя няма скрити плитчини незнайни,
подводни камъни в кръвта ни няма –
в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама.

Река без брод, без мост да я прекрачи –
тя не пресича граници, държави.
Пет литра кръв.
Достатъчно, обаче
да ни спаси или да ни удави.