автор: Rodenavlotos

Когато нечие невидимо присъствие,
разпъва рамката на сетивата ти,
дори да се опитва и на пръсти
да стъпва, гръмва тишината

и срива крехкото ти равновесие,
което дълго си опитвал да изграждаш-
въже, открито в къща на обесен.
То всичките ти демони изважда

и храмът ти за миг е осквернен.
Напразно дни наред си палил свещи
и си се молил в теб да стане ден.
Да беше просто му изнесъл вещите,

а то в дома ти пак се настанява
и си изважда даже четката за зъби.
А онова, потрепналото в ляво,
не знаеш радост ли е или скръб.