автор: stambol

В самотата на бедната стая
се завръща сънят уморен;
изпомачкан и гладен - отчаян...
От лъжи,че и утре е ден...
Всяка сутрин започва със "утре".
Всяко "утре" започва от днес.
Въртележка на малкото кутре
и естествено; ни кост - ни вест...
Колко лесно се лъжем в очите...
И очите се лъжат, нали?..
По костюмите лъскави скитат
и се удрят в сърца от скали...
Еква музика, грейват лампази -
префърцунен хай-лайф маскарад...
Суета... Нека Бог да ни пази
от живота, превърнал се в Ад...
Не че бедна е празната стая
и сънят е за сън зажаднял...
Просто търся пътека към Рая,
за да тръгна пречистен и цял...