автор: ATROPA

83.
Четвърта част.
Евридика вече се беше опомнила и осъзна случилото се, но нищо не можеше да се върне. Взе в шепите си кокалчетата и преди да ги хвърли си помисли, че няма вече да може да използва вълшебното си наметало и се усмихна, защото щеше да пусне в действие друго оръжие.
Погледна влюбено към Орфей и изсипа кокалчетата на голата каменна маса.
4, 4, 3, 1. Нищо.
Орфей си нагласи своите на единици(1, 1, 1, 1) и нямаше грешка при хвърлянето. Заек.
3 : 1.
84.
Пета част.
Евридика: 3, 1, 1, 1. Нищо.
Орфей: 3, 3, 3 ,3. Елен.
3 : 2.

85.
Шеста част.
Евридика: 6, 4, 4, 1. Лъв.
Орфей: 6, 4, 3, 1. Нике.
3 : 3.

86.
Настъпи последната решаваща седма част.
Евридика не можеше да повярва, че така лесно резултатът беше изравнен и оръжието й не действаше, а Орфей продължаваше да я мами с фалшивите си кокалчета. Ума й работеше на бързи обороти и търсеше решение...
Мечката, Вълкът и Лисицата се бяха смълчали, а Пепелянката, Соколът, Кукумявката и Лястовицата на дървото, бяха заковали погледите си в каменната маса, където очакваха Орфей и Евридика да хвърлят кокалчетата.
Вида- секундантката на Евридика беше станала права и с по малката си сестра Неда внимателно следяха всяко движение на двамата.
Лирата на Орфей, изправена на стола, също гореше от нетърпение да види какво ще стане.

87.
Затишие пред буря.
Николай погледна към Стефка и я попита не е ли време вече да се връщат в пещерата в сегашните си тела, и да оставят Орфей и Евридика да си доиграят играта. Стефка го помоли да останат още малко в тях, защото й било много интересно как ще завърши играта. А и нещо друго: оказало се, че това, което са учили по история било пълна измислица и нямало нищо общо с действителността, на която сега били свидетели. Николай се съгласи и двамата отново потънаха в миналото си прераждане.

88.
Евридика продължаваше да търси най-добрият вариант за завършване на последната, решаваща, заключителна седма част. Изведнъж пред нея, като светкавица проблесна гениална мисъл, която щеше да се опита да приложи...
И след като защипа с петте си пръста на лявата си ръка кокалчетата и ги постави в дясната, разтръска ги в шепите си, небрежно ги хвърли на масата, както се хвърля боклук.
6, 4, 4, 3. Лъв. Браво. Орфей можеше да я победи само, ако хвърли най-силната комбинация Нике-1, 3, 4, 6. Но преди да хвърли кокалчетата си Евридика каза на секундантката си Вида да ги провери дали не са фалшиви. Орфей неохотно й ги подаде в очакване да бъде разгадан и обявен за измамник, какъвто всъщност си и беше. Вида дълго ги разглежда и притегля едно по едно, разтръсква ги в шепите си и накрая каза, че няма нищо нередно и му ги подаде. Орфей въздъхна облекчено и се приготви да ги хвърля, като използва същата хватка, която беше използвал досега. Нямаше нищо по-лесно за него да хвърли най-силната комбинация 1, 3, 4, 6 – Нике и да победи.
И той хвърли на масата кокалчетата. Първите три веднага застанаха в желаното положение 1, 3, 4, а четвъртото продължи да се прекатурва, докато се установи на ... 4.
Нищо.
4 : 3.
Евридика печелеше играта.
89.
Орфей не можеше да проумее как стана така, че четвъртото му кокалче, не се обърна на 6, след като много добре ги беше защипал и четирите и ги беше държал достатъчно време надолу, за да може тежката течност да се стече по каналчетата и при хвърлянето да застанат в желаното положение. Той взе „непослушното кокалче“ и целият изтръпна. То не беше неговото. Секундантката на Евридика при проверката на кокалчетата беше успяла да го смени със свое, без той да забележи.
Ха-ха-ха! Те бяха по изпечени мошеници от него. Нямаше начин да ги обвини, защото явно знаеха с какви кокалчета играе той. А и знаеше, че всяка игра е борба за победа с позволени и непозволени средства. Важното е кой ще победи. Този път победеният беше той.
Нищо друго не му оставаше, освен да поздрави Евридика и да чака да определи къде, по какво и как ще примерят силите си, а и който победи какво ще спечели.

90.
В малкия промеждутък от време, преди Евридика да каже условията си за състезанието, Николай погледна през лявото око на Орфей, за да потърси в дясното око на Евридика, Стефка и след като я намери й каза, че е време вече да се връщат, защото има опасност, ако закъснеят още малко да не могат да намерят телата си, които ще загинат без тях , а душите им ще се изгубят в необятното пространство. Стефка се съгласи и двамата едновременно изскочиха от Орфей и Евридика, хванаха се за ръце и в спираловиден кръг се понесоха през тези 3 500 години, разделящи ги от пещерата с Орфей и след като преминаха през очите му се настаниха там, откъдето бяха дошли...

91.
Спогледаха се и след като чуха радостно приплясване на криле от двата гларуса зад тях, отново съсредоточиха вниманието си към току що излюпилият се от сребристото яйце, плуващ в прозрачен облак Орфей, на който очите бяха възвърнали пламъка си и отново разпръскваха искри, а тялото му изградено от безбройни светлинни точки сияеше с небесно синя светлина.