автор: DimitarG

Хоризонт и брадва – две понятия
тесни като зимата отсреща.
С тази брадва ловките човеци
стапят малката гора до дим и клечки.
Разграфяват бедността на кални азбуки,
самотата – до среднощни песни.
Две черници стискат здраво пътя
и окастрени в съня им се надвесват.
Зимите във мен са по-потайни,
все по-топли и миришат на ракия,
възрастта е зимна конспирация
на Земята, дето жадно ни прибира.
На една и съща пръст валят снежинки,
стъпват кръстове и някой все прохожда.
Зимата във мен е друга облачност –
приказна, зеленоока и тревожна .