автор: hellcat

"... и на студения балкон,
освен прането и звездите,
живее тиха самота..."
(Ивайло Цанов)

Животът ми — картина на Дали,
ентропия от лед и от жарава —
и всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...

Душата ми — разнищено въже,
с нанизани от други амулети
... и няколко небивали мъже,
герои в несъбудени куплети.

Сърцето ми — в графитени черти,
с рисунък от солено и горчиво
... пак няколко удавени сълзи,
целунати в очите ми заспиват.

Но пак е ден. След всяко мръкване
пробива лъч. Те, смъртите са леки!
От палещ поглед — на повикване —
и обич ще си сътворя пътеки!