автор: KMiddleforest

Улица като улица.
Само че - някак пролетна.
Слънцето, вирнало чутура,
суетно се блещи в локвите.

Разнежените капчуци
звънтят сребристо и не мирясват.
С тон тенекиен олуците
басово им пригласят.

Отминава полека зимата
като бавен бял дирижабъл.
С небрежен жест над комините,
димът вратовръзка разхлабва.

Минувачите сякаш плуват
на пет сантима над земята.
И наново сричат неуко
поривите на светлината.

И наново се учат как се
сторва път на достойнство и мравка.
Улица като улица. Алма матер. Параклис.

И приемане пролетно на оставките.