автор: PeterVan

На Вартан МАЛИКЯН

С котешки стъпки пристъпя Смъртта.
Кой ли ще я усети?
"Изпя си - ще кажат: Вартан песента
и се възнесе в Небето."

Какво ли не мина през твойта глава,
че днес е тъй побеляла?
А времето-охлюв пълзеше в мъгла
и влачеше грешното тяло.

"Замлъкна - ще кажат: и тук песента..."
Глас-гайда е твоята къща!
И само от Белите Божи Бърда
в съня ни ти ще се връщаш!