автор: piper-03

Защо отиде си толкова рано –
преди да си тръгнеш, преди
в небето тъмно, студено и нямо
да светнат игриво звезди …

Преди очите ти – въглени в мрака
да пламнат лудешки за миг,
а Слънцето толкова дълго ги чака –
там скрито зад близкия рид…

Преди във стаята - ароматни свещи
потръпващи тихо в нощта
да спрат дъха ти и плахите стъпки
в очакване на чудеса …

Преди кристалните чаши да звъннат
с пенливото вино в искри –
в огън да пламнат изгарящ телата
превръщащ ни в пепел и дим…

Защо отиде си токова рано
преди да се срещнем, преди
да чуеш ти моето име …
А аз те очаквах... Дори…