автор: Valens

Последната. След нея ще е друго.
Какво? Какво ли, още аз не знам,
но няма да те виждам в пеперуди
и в прилива, и в спомен пожелан.

Ще съм спокойна, твърда и различна.
Ще се обгърна с леден параван
и няма всяка мисъл да е вричане,
и всеки поглед от любов пиян.

След нея, след последната, си тръгвам.
А до тогава моля потърпи
с ръкавите на дъждовете дълги
да вържа здраво моите очи.

Последната сълза. И не боли.
В душата трупат куфари пустини -
нанасят се неканени или
поканих ги сама със вик:„Спаси ме!“