автор: Rodenavlotos

/„По тялото ти/ звездите слизат,/ любима, да стануват,/ ... а ти е студено.”/
- Михаил Гунчев

Не трябваше по новолуние да ме обичаш,
обрекъл ме на нежни звездопади.
Докато пръстите ти гладни ме събличат,
нахлуват в мен звезди и става хладно,
и аз започвам да треперя като пламък
на свещ, запалена отвън, на вятъра.
Ти би могъл да стоплиш даже камък,
да убедиш тревите, че е вечно лято,
но аз не мога да престана да треперя.
Не виждам изгрев в твоите зеници,
не мога ствола на дървото да намеря,
в което би могла да заживее птица.
Ще кажеш, че виновни са звездите,
че те не топлят, те не хвърлят сенки.
Че са студени и бездомни скитници,
изпъстрили небето като бенки,
които слизат да стануват на земята,
понякога, в нощта на новолуние...
................................................
Навярно тяхна все пак е вината,
че тази нощ останах нецелуната.