автор: nikikomedvenska

Аз бях страшно удобен човек,
за държавата - истинско злато:
мълчалив, като гълъбче мек,
с минимална работна заплата.

Но ми спряха и тия пари -
за удобство на Важните хора,
и ми кипна, превря ми дори -
неудобен почти, замърморих...

Още месец... Изтръпнал от глад,
наругах тия, Важните други,
вдигнах лапа! - с омраза и яд,
и направо си станах бандюга.

Уволнение с мощен ритник!
И полиция някой извика.
А пък шефът зацъка с език:
"Виж го как ме е лъгал мръсника!"

После тръгнах на бой и протест -
страшно луд и от нямане злобен,
и крещях: "Аз съм лошият днес,
безработен и тъй неудобен!"

А сега съм жесток елемент,
само зло и нещастие нося,
паразит, кръвопиец... Момент!
А удобните, всъщност, какво са?