автор: severianin

(Съвременна приказка)

“В далечно царство някога отдавна
живеел мъдър цар със двама сина...”
Това е стара приказка забавна,
запомнена от детските години.

“Когато много остарял, човекът
един ден се простил със синовете,
по шепа злато им подал и рекъл:
– Момчета, след късмета си вървете!

Когато го намерите – тогава
елате тук при мен, за да отсъдя
кому имот и царство да оставя
и кой от вас наследник да ми бъде!”

От детството си приказката зная,
но от тогава толкоз време мина,
че съм забравил как ù беше краят –
та аз съм на шейсет и шест години!

Пък и защо ми е да ви повтарям
измислени истории, когато
аз зная истинска – не толкоз стара,
за друг баща и за близнаци-братя...

Бащата нямал царство и палати,
не дал пари за път на синовете,
но както оня цар и той ги пратил
да гонят... кой – Михаля, кой – късмета...

Забравил съм сега, след толкоз време,
кой царски син бил увенчан с корона.
Но щом си принц, какъв ти е проблемът –
не ти късмета търсиш – той те гони!

Не си ли принц, години ще се скиташ
– проклетият късмет тъй бързо бяга!
Но синовете били упорити –
с коматче хляб и дрянова тояга

перце да си отскубне всеки сварил
от пъстрата опашка на късмета,
и вече побелели, вече стари,
завърнали се в къщи синовете.

Баща им бил отдавна само спомен,
но те не чакали от него нищо –
след ветровете по света огромен
привличало ги старото огнище.

Поседнали, разказали си всичко –
нали човек с късмета си се хвали;
единият държал една торбичка,
пред другия стояли два чувала.

Внимателно, спокойно, без да бърза,
тъй както на мъдреца е присъщо,
единият чувалите развързал –
и светнала прихлупената къща.

В чувалите, препълнени догоре,
хиляда истини били събрани –
човекът скитал цял живот сред хората
и трупал мъдрост, и събирал знания.

Побутнал вторият с ботуш чувала,
торбичката изсипал на земята
и къщата по-ярко заблестяла –
търкулнали се бисери и злато.

Събрал човекът всичко разпиляно –
по-малко помъдрял, но пък по-весел:
единият се връщал със имане,
но другият богатство бил донесъл.

Било по залез, време за вечеря,
а двамата били еднакво гладни;
отчупил първият от хляба черен,
а вторият от смях едва не паднал.

– Я тръгвай! – рекъл. – Кръчмата ни чака.
За хлебеца ли цял живот събира?
Побързай, че сега ще падне мракът!
Щом нямаш мъни – ще те спонсорирам...

~ ~ ~

Безброй години има от тогава –
дали са живи двамата близнака?
Едното име вече съм забравил,
но помня другото – Иван Глупакът.

Кой кой е ми е трудно да говоря –
знам името, не помня точно брата...

Разказах ви съвременна история –
оправяйте се вие с имената!