На път ще тръгна. Път далечен.
И ще си взема с мен:
къс шарена тракийска черга,
тъкана в слънчев ден.
И халище родопско топло,
запял тригласо чан,
резба от Котел, вихър снежен
от стария Балкан.
На топло в пазвата ще скрия
от добруджанска ръж,
поена със сълзи солени
и светъл майски дъжд.
Ще взема песен на Орфея,
иглика от Пирин,
прибоя яростен на кея
и залез морскосин.
В сърцето си дълбоко пазя
скъп образ - бащин дом.
Той път обратен ще покаже
щом в мен отекне стон.