автор: Usmiv4ica

Когато точно в седемнайсет,
провокирана от уюта на навика
и от аромата на силно кафе и ябълков щрудел,
анализира случките,
невербалните впечатления и
детайлите,
осъзнавайки,
че те могат да са „малкото камъче“
или преливащата капка,
или развръзката,
тя разсейва с усмивка
мъглите
пред хоризонтите си.

Тогава неколцината останали
от десетте малки негърчета
в душата й
се крият в очакване,
кое ще е следващото,
което ще изтегли късата клечка.

Сигурно не днес
и вероятно не утре,
но неминеумо ...