автор: Wendy

Наоколо кръжаха лешояди.
Пронизана бе със прецизна точност.
Животът спря за миг на бавен кадър,
а после се превърна в многоточие...

Тя беше птица, от любов родена,
разперила за полет пръв крилата.
Куршумът пръсна младите и вени.
И сляха се небето и земята.

Последен писък, тих като въздишка...
Нахлу нощта в смълчаните зеници.

Ловецът без терзания излишни
си тръгна- горд с простреляната птица.