автор: papacot

Оцелелите плевели
в китна градина
правят молебен за дъжд.
Но сърцата… сърцата изстиват
в своята къща и
виж –
аритмично пулсират.
Молят се за инфаркт.
Бог е факт, Джени,
но ръжта е нетрайна.
И омайниче ни омайва.
И лайки и риган…
Нямаме сили да кажем
“Стига”!
Имаме сили да видим небе.
И после –
щом този дъжд спре,
ще умрем.