С биографии счупени
и с сърца огнестрелни,
залетели със скейтове
над рампи отекващи,
те отхапват екстаз
на упойката в салтото,
преобръщат на вятър
на следобеда палтото.
Тези улични птици
по бордюрите кацнали,
анонимни таланти-
на графитите властници.
С невъзможните спрейове
на своите ярости
те трошат транспаранта
на фамилните вялости,
дето кротко почиват
безразлични пантофи
чифт до чифт-
на омраза домашна в окопите.
И завиват наляво
и надясно,
и в космоса,
ненадеждни, самотни-
неуместна тропоска.
Без да търсят посока
и строго отвесни.
Те с дъха си разписват
на простора завесите…